Призивът към Аврам

 Приятели и врагове

 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те проклина. 

— iBIBLE гл. 8

​

Библейски пасаж: Битие 12:3a

​

Аврам тръгва с вяра, уверен, че Бог ще го води по пътя към земята, която му обещава. В последвалия разговор с Аврам Бог изрича много различни благословии, като една от тях е, че Бог се обвързва да благославя приятелите на Аврам и да проклина враговете му.

Бог е Този, от Когото произтичат благословенията към Неговия народ, както и към онези, които са край тях. Всъщност, думата „благословя”, използвана от Бог в обещанието „Ще благословя онези, които те благославят” на древноеврейски е „барак (barak)”. Това е същата дума, използвана при Сътворението, когато Бог благославя животните и цялото човечество, и когато Той благославя седмия ден и го освещава (виж Битие 1:22; 1:28; 2:3; 5:2). Аврам не получава това благословение, защото по някакъв начин си го е спечелил от Бог. Божието благословение се базира изцяло на Неговите милост и благодат.

А обещанието „… ще прокълна всеки, който те проклина“ може да се преведе и като „И ще прокълна онзи, който те проклина“ (NKJV). Получателят на проклятието е в единствено число. Разликата между изобилните благословения, които са за всички, които ще благославят Аврам, и ограничаването на проклятията върху „онзи“, който го проклина, предизвиква поразителен контраст. Като че ли по този начин се внушава, че съюзниците на Аврам ще бъдат многобройни и ще бъдат благословени като цели народности за това, че го благославят, а враговете му ще бъдат малобройни и лично ще носят отговорност за отхвърлянето на Бог, Аврам и Божия избран народ.

Благословенията към Аврам и потомците след него разкриват вечната любов на Бог към Своя народ:

Но милостта на Господа е отвека и довека върху онези, които се боят от Него, и правдата Му върху внуците на онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. —Псалм 103:17–18

​

​

​

​

​

​

Божията благодат и милостта Му са втъкани навсякъде в повествованието на цялостния Божествен разказ и те представляват благословение, което се предава от поколение на поколение. Освен тях, обаче, благодарение на Своята съвършена справедливост, Бог обещава, че ще унищожи враговете на Своя народ. Мойсей се обръща към израилтяните, уверявайки ги в тази истина, като казва:

“И тъй, да знаеш, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го любят и спазват заповедите Му; а на онези, които Го мразят, въздава лице в лице и ги изтребва; няма да забави наказанието на онзи, който го мрази, но ще му въздаде в лице.” — Второзаконие 7:9–10

В крайна сметка, проклетият, онзи, който се опълчва срещу Божия народ през всички поколения след Аврам, е самата змия, т.е. Сатана. Той наистина е прокълнат. Не само че змията бива наказана да се влачи по корем в праха, когато Бог я проклина след грехопадението (Битие 3:14), но Бог също така гарантира пълно поражение над дявола, когато Потомъкът на жената (по-късно става ясно, че Той ще е и потомък на Аврам) ще смаже главата на змията (виж Битие 3:15; Галатяни 3:15–29). Писанието дава ясно да се разбере, че когато Исус се завърне, Сатана ще бъде хвърлен в огненото езеро (виж Откровение 20:7–10). Той ще бъде напълно поразен завинаги.

Нашият отклик

Можем да се доверим изцяло на вечната любов и милостта на Господа, Който ни обсипва с незаслужени щедрости и обещава да ни помага, когато се борим срещу силите на злото в този свят. Точно както Аврам получава обещание за защита срещу земните си врагове, Бог обещава, че ще ни защитава: „Нито едно оръжие, скроено против тебе не ще успее; и ти ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на Господните служители и правдата им е от Мене – казва Господ.“ (Исая 54:17).

В живота си може да се натъкнем на моменти, в които ни се струва, че Божието правосъдие се бави. Възможно е да сме жертва на голяма несправедливост или да сме станали свидетели на ужасен грях, извършен срещу някого, когото познаваме и обичаме. В подобни моменти трябва да си припомняме думите на ап. Павел в Посланието към римляните: „Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римляни 12:19).

Въпреки че може да не видим как възтържествува справедливостта, която очакваме, трябва да вярваме, че Бог може и ще установи съвършена справедливост в Своето време.

Видях още под слънцето: на мястото на съда – беззаконието;

и на мястото на правосъдието – неправдата. Казах в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия, защото има време за всяко нещо и за всяко дело.— Еклисиаст 3:16–17

Следва да положим доверието си в Бог, Който има силата да възстанови справедливостта. Можем да се молим, както Давид в Псалмите, за помощ, за справедливост, за възмездие (вж. Псалм 7 напр.). Можем да се обръщаме към нашия Господ, Създателя на небето и земята, и да Го молим за подкрепа в най-различни ситуации. А един ден, когато Исус се завърне, ще съди целия свят с правда и съвършена справедливост, привличайки към Себе Си всички, които вярват в Него, оправдавайки ги и утвърждавайки ги като Свои деца завинаги (2 Тимотей 4:1; 18).

​